Имам една колежка, която непрекъснато разнася някакви насипни чайчета-и когато направих първото бурканче със студен порцелан се сетих за нея.Тя има утре рожден ден и затова реших да и го подаря, защото то си е нейното бурканче.Реших и картичка да направя и кутийка някаква.

Картичката е от тези дето много мислиш и се страраеш и накрая нищо не става, още се чудя дали въобще да я подаря.И понеже не може само един неуспех-докато се мъчех да снимам, закачих кутийка и я поожулих малко отпред и сега се чудя как да я декорирам.
Споделих си неволите сега Ви пожелавам лека вечер и успешна нова седмица.

Ново неуспешно бурканче

Нещо не ми се получават нещата.Това бурканче го правя три пъти и пак не стана.Показвам го, защото на някой може да му е полезно да види колко се свива това тесто.На капака се вижда най-добре-тестото беше може би милиметър под капачката.

И понеже ми липсват всякакви сладкарски и готварски умения, и работата с тесто ми е чужда-виждате "красивите" ми зелени къдрички, които освен моето неумение, се свиха и разкривиха още повече.

Студен порцелан 2

Най-накрая успях да забъркам правилното тесто, няма да ви казвам колко материал изхвърлих.Бързам да покажа въпреки недостатъците :

Направих грешка,че използвах оцелели елементи от предишния неуспешен опит-ягодките имат пукнатини тук-там, но ми беше жал да ги изхвърля.Едното бурканче както вече сте забелязали е точна имитация на първия опит с малка разлика в розовото.Мисля и да ги лакирам, но най-вероятно ще е отложено във времето.Имат си много недостатъци в изработката, но следващите ще са по-добри, важното за мен е , че не ми се напукаха.

Студен порцелан-моята рецепта

По молба на Ади и нали вече съм голям специалист реших да споделя измъчената си рецепта за тези, които се интересуват. В предишния си пост незнайно защо съм го кръстила студен мрамор, но името си е Студен порцелн. Естествено рецептата не е моя-събирах от руските сайтове, пробвах, хвърлях и стигнах до тази.Тя  е малко "на око", но все пак :

1 чашка царевично нишесте
1 чашка лепило (препоръчвам Moment, има обозначение на тях D-2 .3 и тн., доколкото разбрах това е стандарт за еластичност и тестото не се свива и пука от него след като изсъхне.Може и и някои от нашите Ц-200 лепила да става, но аз пробвах с едно и резултата беше плачевен.)
 2 ч.л. глицерин
1ч.л. лимонов сок
1 ч.л.крем- моят е Dove cream

Разбърква се всичко в неметален съд и аз го слагам микровълновата на 800 W и на всеки 15 сек.бъркам, така около 3-4-5 пъти, зависи от количеството.Когато започне да се отлепва от дъното и да става на топки аз го махам и почти веднага започвам да меся около 5-10 мин.(топло е, но се търпи).Ако се превари става твърдо, като гума и не става за нищо (и през това минах).Ако залепва за ръцете е недоварено-това не е проблем, пускам го за още 5-10сек и готово.После го оставям в намазан с крем плик в хладилника-може да стои доста време, аз пробвах 4 дни и му нямаше нищо.Забравих да кажа, че докато го меся също си мажа ръцете обилно с крем и на плота също слагам.Това е, нищо сложно, много лесно се работи с това тесто, изделията просто си стават гладки, не е като при соленото тесто, удоволствието е невероятно. Успех на всички, които решат да пробват.