RSS

Translate

събота, 30 юли 2011 г.

Фибички

Това са ми първите опити с Фимо, може би от преди няколко месеца.Харесвам си само фибичките и си ги нося честичко, но аз си показвам и несполучливите опити, който ги види, да знае, че така не се прави.Незнам зрението ли нещо не ми е било наред, та съм сътворила такава шарения на цветята, при това нескопосана, но така се получава, като си лекувам нервите след работа на тъмно.Не че сега съм надобряла, но ще продължавам с опитите, много е забавно.

Магнитчета

Аз продължавам със студения порцелан и с ново магнитче



Любимата ми крава вече сте я виждали, другите са чисто нови, на слънчогледа сложих някакъв магнит, които не се отделя от хладилника и ми издра половината боя, но какво да се прави, има си и рискове...

Тефтерче за малка принцеса

петък, 29 юли 2011 г.

На 20,08, съм на сватба.Ето тази картичка спретнах с джобче за подаръка :



Не знам защо на снимките цветовете изглеждат по-ярки, всъщност са по-бледи и убити.

четвъртък, 28 юли 2011 г.

Кутийка за мен

Това е кутийка, която направих преди време на принципа на папие маше, но при мен-парченца хартия залепени с Ц200.За основа ползвах саксийка, облепена с фолио.Стана като пластмаса, даже такъв звук издава при почукване.Украсих я отгоре, направих капаче и ето я моята кутийка за бижута:



Голяма грешка направих, че лакирах долната част, лака промени цвета и както виждате е жълтеникав, много ме е яд.

вторник, 19 юли 2011 г.

Отново студен порцелан, този път магнитче. Снимките традиционно са лоши, не е за мен фотографията, голяма мъка пада.




неделя, 17 юли 2011 г.

Днес както си мързелувах и си гледах 15-годишната холна маса ме хванаха лудите и реших да я реновирам (много модерна думичка). изнудих мъжа ми да махне обковите и стъклото


Боядисах я с черен латекс, нарисувах бели нарочно криви цветя, с червени тичинки , лакирах и ето я и нея



Сснимките не са най-добрите, но вие имате въображение. Предстоят още няколко ръце лак и ако не я съсипя, ще я покажа в целия и блясък.

Среща в София

Мина вече доста време от срещата, а аз чак сега реших да споделя впечатления. Искам да кажа, че до преди година смятах запознаствата в интернет за доста безмислено нещо, а участниците -за хора без социални контакти и търсещи такива. Не съм си представяла, че ще пиша по форуми, а още повече, че сте се срещам с хора от форумите, просто това не беше за мен.Но първо започнах да пиша във форума в бгмама, после си направих този блог, някак неусетно започнах да чувсвам по някакъв начин близки хора, които не съм виждала. И дойде срещата...Записах се веднага, признавам действах първосигнално, после започнах да се чудя, дали няма да се разочаровам, дали аз няма да разочаровам, притеснявах се как ще ме приемат и въобще какво ще правя с някакви непознати хора, едно е да си пишеш, друго е да се срещнеш очи в очи. все пак се реших, спомоща на мъжа ми , който много ме окуражаваше и ми казваше,че ще си изкарам добрес хора, които имат мойте интереси.
Сега със сигурност мога да кажа, че прекарах наистина страхотно. Не съм очаквала, че ще се запозная накуп с толкова положително настроени жени. Наистина не разбрах как минаха 3 часа.Жалко, че си забравих апарата , иначе щях да публикувам снимки, но вие сте ги видяли вече. Искам да благодаря на всички за топлия прием и се надявам скоро пак да се видим.

събота, 30 юли 2011 г.

Фибички

Това са ми първите опити с Фимо, може би от преди няколко месеца.Харесвам си само фибичките и си ги нося честичко, но аз си показвам и несполучливите опити, който ги види, да знае, че така не се прави.Незнам зрението ли нещо не ми е било наред, та съм сътворила такава шарения на цветята, при това нескопосана, но така се получава, като си лекувам нервите след работа на тъмно.Не че сега съм надобряла, но ще продължавам с опитите, много е забавно.

Магнитчета

Аз продължавам със студения порцелан и с ново магнитче



Любимата ми крава вече сте я виждали, другите са чисто нови, на слънчогледа сложих някакъв магнит, които не се отделя от хладилника и ми издра половината боя, но какво да се прави, има си и рискове...

Тефтерче за малка принцеса

петък, 29 юли 2011 г.

На 20,08, съм на сватба.Ето тази картичка спретнах с джобче за подаръка :



Не знам защо на снимките цветовете изглеждат по-ярки, всъщност са по-бледи и убити.

четвъртък, 28 юли 2011 г.

Кутийка за мен

Това е кутийка, която направих преди време на принципа на папие маше, но при мен-парченца хартия залепени с Ц200.За основа ползвах саксийка, облепена с фолио.Стана като пластмаса, даже такъв звук издава при почукване.Украсих я отгоре, направих капаче и ето я моята кутийка за бижута:



Голяма грешка направих, че лакирах долната част, лака промени цвета и както виждате е жълтеникав, много ме е яд.

вторник, 19 юли 2011 г.

Отново студен порцелан, този път магнитче. Снимките традиционно са лоши, не е за мен фотографията, голяма мъка пада.




неделя, 17 юли 2011 г.

Днес както си мързелувах и си гледах 15-годишната холна маса ме хванаха лудите и реших да я реновирам (много модерна думичка). изнудих мъжа ми да махне обковите и стъклото


Боядисах я с черен латекс, нарисувах бели нарочно криви цветя, с червени тичинки , лакирах и ето я и нея



Сснимките не са най-добрите, но вие имате въображение. Предстоят още няколко ръце лак и ако не я съсипя, ще я покажа в целия и блясък.

Среща в София

Мина вече доста време от срещата, а аз чак сега реших да споделя впечатления. Искам да кажа, че до преди година смятах запознаствата в интернет за доста безмислено нещо, а участниците -за хора без социални контакти и търсещи такива. Не съм си представяла, че ще пиша по форуми, а още повече, че сте се срещам с хора от форумите, просто това не беше за мен.Но първо започнах да пиша във форума в бгмама, после си направих този блог, някак неусетно започнах да чувсвам по някакъв начин близки хора, които не съм виждала. И дойде срещата...Записах се веднага, признавам действах първосигнално, после започнах да се чудя, дали няма да се разочаровам, дали аз няма да разочаровам, притеснявах се как ще ме приемат и въобще какво ще правя с някакви непознати хора, едно е да си пишеш, друго е да се срещнеш очи в очи. все пак се реших, спомоща на мъжа ми , който много ме окуражаваше и ми казваше,че ще си изкарам добрес хора, които имат мойте интереси.
Сега със сигурност мога да кажа, че прекарах наистина страхотно. Не съм очаквала, че ще се запозная накуп с толкова положително настроени жени. Наистина не разбрах как минаха 3 часа.Жалко, че си забравих апарата , иначе щях да публикувам снимки, но вие сте ги видяли вече. Искам да благодаря на всички за топлия прием и се надявам скоро пак да се видим.