RSS

Translate

сряда, 5 декември 2012 г.

Коледна Къщичка
Беше планирана като кутийка за бонбони, но тъй като бонбони в нас не се задържат за повече от 5 мин., стана за украса.Покрива го правих с едра морска сол+ Ц200, но не е много добър вариант, рони се.




понеделник, 3 декември 2012 г.

От един месец ме е обхванало Коледно настроение, един куп идеи са ми в главата,  половината неща не ги и започвам, другата половина не ги завършвам.За сметка на това съм завзела цялата къща...Все пак успях нещичко и да довърша, почти




Очакват лакиране

събота, 10 ноември 2012 г.

И пак декупаж, и пак Бурканчета


Тези още не са лакирани. Всъщност тези са първите, но тези с кафето много ме завладяха.






Това вече е превърнато в захарничка .



петък, 9 ноември 2012 г.

Бурканчета

Явно имам голяма слабост към бурканчета. Като Плюшкин съм - всякакви бурканчета се трупат вкъщи и чакат да им дойде ред за декорация. Тези са с декупаж- Отдавна се мъча с този декупаж и все нещо не става както трябва,а и търпение малко ми липсва да чакам да съхне всеки етап. Искам всичко " за вчера". Сега реших, че няма да бързам, и съм почти доволна от резултата.

Това ми е любимото.Търсех състарен ефект и без да искам го получих. Вече е в кошничката с кафетата


    
 
 
   Тези тричките бяха много хубави преди да ги лакирам. Явно много от близо съм пръскала лака.

четвъртък, 8 ноември 2012 г.

Поредното "от нищо - нещо". Тук все не ми остава време да си подредя материалите, откакто съм дошла всички мои неща стоят по кашони, прибрани в шкаф. И понеже ,както казах нямам време, дори и кашоните не съм ги поокрасила поне мъничко.... Досега....Преди няколко дни докато се ядосвах, колко са грозни тези кашони ме осени идея за рафтче, на което да са посредени кутийки с джунджурийките ми и да мога да виждам каквото ми трябва, а не да изсипвам всичко на земята. Но рафтчета нямам, затова кашона стана на рафтче :



Облепих го спарчета от брошури, няколко пласта, отгоре намазах латекс, после нещо като декупаж отвън, отвътре па, но с долните пластове от салфетките.



 
От лепилото се поизкриви малко, но като изсъхна се оправи. На снимките е още мокро от лака.
Вече е в употреба.

вторник, 23 октомври 2012 г.

На дъщеря ми и трябваше тефтерче за училище. Аз като добра майка разбрах едва сега, така че се наложи много бързо да извадя каквото имам.


Тя искаше сърчица. И понеже си нямам машинка за спирали ( тефтера трябваше да е с дати), а нямах време да обикалям магазини и книжарници- за това напечатах страничките и ги съединих с  направени на кръгчета кламери. Не е много професионално, но свършихме работа, а тя е много щастлива и доволна.

петък, 12 октомври 2012 г.

Поредните кошници и лоши снимки, едната е за кафетата ( очевидно), а другата е за майка






Отдавна беше като обещах да показвам творения, но местене, обзавеждане на нова къща, децата в нови училища-време да дишам не ми остава. Направих обаче няколко кошнички от вестници, че много ми трябваха, даже и още трябва да плета, ама незнам кога ще е. Толкова да обичам кошници, а досега все нямаше къде да ги сложа, сега обаче къщата позволява да кича кошници навсякъде и колкото си искам, хахаххаха

 
нещо подобно на декупаж има на всички страни, но другите две снимки са още по-ужасни



Това е кощница/кутия за подправките на мъжа ми ( готвача вкъщи)

 
Имам още няколко, утре ще ги снимам.

четвъртък, 12 юли 2012 г.

Толкова отдавна не съм писала тук, че направо ми е мъчно.За последната една година, живота ми претърпя толкова промени, че не ми оставаше никакво време за хобита. От месец и половина вече живея и в друга държава, а всички материали, естесвено, са ми още в България, и сега време много, желание много-материали никакви. Точно до нас има един огромен хоби-магазин и едва днес се наканих да влезна, по-добре да не бях....Такова разнообразие на стоки за всякакви хобита не съм виждала, разглеждах около 2 часа и половината неща не разбрах за какво са.Още ме тресе емоцията, бях като дете в магазин за играчки, исках всичко, и затова не си купих нищо.Толкова бях разстроена, че не мога да имам всичко, че не можах да си избера. Утре обаче съм твърдо решена нещо да купя, и без това не се знае кога ще ми пристигнат кашоните, а и много никога не е достатъчно много. И най-накрая ще имам нещо за показване.

сряда, 5 декември 2012 г.

Коледна Къщичка
Беше планирана като кутийка за бонбони, но тъй като бонбони в нас не се задържат за повече от 5 мин., стана за украса.Покрива го правих с едра морска сол+ Ц200, но не е много добър вариант, рони се.




вторник, 4 декември 2012 г.

Още декупаж и ..бурканчета


понеделник, 3 декември 2012 г.

От един месец ме е обхванало Коледно настроение, един куп идеи са ми в главата,  половината неща не ги и започвам, другата половина не ги завършвам.За сметка на това съм завзела цялата къща...Все пак успях нещичко и да довърша, почти




Очакват лакиране

събота, 10 ноември 2012 г.

И пак декупаж, и пак Бурканчета


Тези още не са лакирани. Всъщност тези са първите, но тези с кафето много ме завладяха.






Това вече е превърнато в захарничка .



петък, 9 ноември 2012 г.

Бурканчета

Явно имам голяма слабост към бурканчета. Като Плюшкин съм - всякакви бурканчета се трупат вкъщи и чакат да им дойде ред за декорация. Тези са с декупаж- Отдавна се мъча с този декупаж и все нещо не става както трябва,а и търпение малко ми липсва да чакам да съхне всеки етап. Искам всичко " за вчера". Сега реших, че няма да бързам, и съм почти доволна от резултата.

Това ми е любимото.Търсех състарен ефект и без да искам го получих. Вече е в кошничката с кафетата


    
 
 
   Тези тричките бяха много хубави преди да ги лакирам. Явно много от близо съм пръскала лака.

четвъртък, 8 ноември 2012 г.

Поредното "от нищо - нещо". Тук все не ми остава време да си подредя материалите, откакто съм дошла всички мои неща стоят по кашони, прибрани в шкаф. И понеже ,както казах нямам време, дори и кашоните не съм ги поокрасила поне мъничко.... Досега....Преди няколко дни докато се ядосвах, колко са грозни тези кашони ме осени идея за рафтче, на което да са посредени кутийки с джунджурийките ми и да мога да виждам каквото ми трябва, а не да изсипвам всичко на земята. Но рафтчета нямам, затова кашона стана на рафтче :



Облепих го спарчета от брошури, няколко пласта, отгоре намазах латекс, после нещо като декупаж отвън, отвътре па, но с долните пластове от салфетките.



 
От лепилото се поизкриви малко, но като изсъхна се оправи. На снимките е още мокро от лака.
Вече е в употреба.

вторник, 23 октомври 2012 г.

На дъщеря ми и трябваше тефтерче за училище. Аз като добра майка разбрах едва сега, така че се наложи много бързо да извадя каквото имам.


Тя искаше сърчица. И понеже си нямам машинка за спирали ( тефтера трябваше да е с дати), а нямах време да обикалям магазини и книжарници- за това напечатах страничките и ги съединих с  направени на кръгчета кламери. Не е много професионално, но свършихме работа, а тя е много щастлива и доволна.

петък, 12 октомври 2012 г.

Поредните кошници и лоши снимки, едната е за кафетата ( очевидно), а другата е за майка






Отдавна беше като обещах да показвам творения, но местене, обзавеждане на нова къща, децата в нови училища-време да дишам не ми остава. Направих обаче няколко кошнички от вестници, че много ми трябваха, даже и още трябва да плета, ама незнам кога ще е. Толкова да обичам кошници, а досега все нямаше къде да ги сложа, сега обаче къщата позволява да кича кошници навсякъде и колкото си искам, хахаххаха

 
нещо подобно на декупаж има на всички страни, но другите две снимки са още по-ужасни



Това е кощница/кутия за подправките на мъжа ми ( готвача вкъщи)

 
Имам още няколко, утре ще ги снимам.

четвъртък, 12 юли 2012 г.

Толкова отдавна не съм писала тук, че направо ми е мъчно.За последната една година, живота ми претърпя толкова промени, че не ми оставаше никакво време за хобита. От месец и половина вече живея и в друга държава, а всички материали, естесвено, са ми още в България, и сега време много, желание много-материали никакви. Точно до нас има един огромен хоби-магазин и едва днес се наканих да влезна, по-добре да не бях....Такова разнообразие на стоки за всякакви хобита не съм виждала, разглеждах около 2 часа и половината неща не разбрах за какво са.Още ме тресе емоцията, бях като дете в магазин за играчки, исках всичко, и затова не си купих нищо.Толкова бях разстроена, че не мога да имам всичко, че не можах да си избера. Утре обаче съм твърдо решена нещо да купя, и без това не се знае кога ще ми пристигнат кашоните, а и много никога не е достатъчно много. И най-накрая ще имам нещо за показване.