RSS

Translate

събота, 10 ноември 2012 г.

И пак декупаж, и пак Бурканчета


Тези още не са лакирани. Всъщност тези са първите, но тези с кафето много ме завладяха.






Това вече е превърнато в захарничка .



петък, 9 ноември 2012 г.

Бурканчета

Явно имам голяма слабост към бурканчета. Като Плюшкин съм - всякакви бурканчета се трупат вкъщи и чакат да им дойде ред за декорация. Тези са с декупаж- Отдавна се мъча с този декупаж и все нещо не става както трябва,а и търпение малко ми липсва да чакам да съхне всеки етап. Искам всичко " за вчера". Сега реших, че няма да бързам, и съм почти доволна от резултата.

Това ми е любимото.Търсех състарен ефект и без да искам го получих. Вече е в кошничката с кафетата


    
 
 
   Тези тричките бяха много хубави преди да ги лакирам. Явно много от близо съм пръскала лака.

четвъртък, 8 ноември 2012 г.

Поредното "от нищо - нещо". Тук все не ми остава време да си подредя материалите, откакто съм дошла всички мои неща стоят по кашони, прибрани в шкаф. И понеже ,както казах нямам време, дори и кашоните не съм ги поокрасила поне мъничко.... Досега....Преди няколко дни докато се ядосвах, колко са грозни тези кашони ме осени идея за рафтче, на което да са посредени кутийки с джунджурийките ми и да мога да виждам каквото ми трябва, а не да изсипвам всичко на земята. Но рафтчета нямам, затова кашона стана на рафтче :



Облепих го спарчета от брошури, няколко пласта, отгоре намазах латекс, после нещо като декупаж отвън, отвътре па, но с долните пластове от салфетките.



 
От лепилото се поизкриви малко, но като изсъхна се оправи. На снимките е още мокро от лака.
Вече е в употреба.

събота, 10 ноември 2012 г.

И пак декупаж, и пак Бурканчета


Тези още не са лакирани. Всъщност тези са първите, но тези с кафето много ме завладяха.






Това вече е превърнато в захарничка .



петък, 9 ноември 2012 г.

Бурканчета

Явно имам голяма слабост към бурканчета. Като Плюшкин съм - всякакви бурканчета се трупат вкъщи и чакат да им дойде ред за декорация. Тези са с декупаж- Отдавна се мъча с този декупаж и все нещо не става както трябва,а и търпение малко ми липсва да чакам да съхне всеки етап. Искам всичко " за вчера". Сега реших, че няма да бързам, и съм почти доволна от резултата.

Това ми е любимото.Търсех състарен ефект и без да искам го получих. Вече е в кошничката с кафетата


    
 
 
   Тези тричките бяха много хубави преди да ги лакирам. Явно много от близо съм пръскала лака.

четвъртък, 8 ноември 2012 г.

Поредното "от нищо - нещо". Тук все не ми остава време да си подредя материалите, откакто съм дошла всички мои неща стоят по кашони, прибрани в шкаф. И понеже ,както казах нямам време, дори и кашоните не съм ги поокрасила поне мъничко.... Досега....Преди няколко дни докато се ядосвах, колко са грозни тези кашони ме осени идея за рафтче, на което да са посредени кутийки с джунджурийките ми и да мога да виждам каквото ми трябва, а не да изсипвам всичко на земята. Но рафтчета нямам, затова кашона стана на рафтче :



Облепих го спарчета от брошури, няколко пласта, отгоре намазах латекс, после нещо като декупаж отвън, отвътре па, но с долните пластове от салфетките.



 
От лепилото се поизкриви малко, но като изсъхна се оправи. На снимките е още мокро от лака.
Вече е в употреба.